Добруджански кръстачки

Натрошаваме сиренето в чиния. Аз използвам сирене, което е твърдо, за 3-4 дни го държа в хладилника без вода, да изсъхне, да стане твърдо, да се рони. Това го правя, за да се усеща като зрънца сиренцето. Купувала със домашно твърдо сирене и става много вкусно.

Пресяваме си брашното в дълбока купа или тава. Правим си кладенче в тавата, в която е брашното. Слагаме вътре вода 200 мл. Добавяме 1 малка щипка сол, 1 ч.л оцет и 1 с.л. олио и разбъркваме с ръка тези съставки.

Набрашняваме си плота и точилката, с които ще работим. Замесваме меко тесто. Доомесваме го много добре. Делим го на равни по големина топки. Слагаме топките върху набрашнена кърпа и ги завиваме, оставяме ги за кратко така.

Завиването го правим, за да не съхнат, когато са ни нужни, си взимаме топка и точим върху набрашненият плот. Аз в случая работя върху стандартна кухненска маса. Взимаме си едната топка и я разточваме с голяма дълга кръгла точилка. Като я сложим на масата, си набрашнавяме топката и точим, можем леко после пак да поръсим, за да не лепне. Точим на тънък голям лист, не с дебела и къса точилка.

Листът на големина става колкото самата маса /вижда се на снимката/ и при точенето излиза от точилката. Листът не трябва да е дебел, трябва да е тънък и целта ни е да е голям. Малко трудоемко, но се получава добре. Напръскваме със сирене. Взимаме двата края и прегъваме, после и другите два края. Става голям квадратен плик, който е затворен от всички краища. Набрашнявяме си леко повърхността на края на овала на малка чинийка и режем, като правим две линии, така че станат 4 квадрата.

Така правим с другите топки, които оформихме. На земята в свободна топла стая си слагаме голям бял чаршаф и върху него си нареждаме кръстачките.

Сгорещяваме олио за пържене в тиган. Пържим от двете страни всички кръстачките, като ги обръщаме внимателно, не ги буча с вилица, за да не стават дупки.

Редим ги в купа. Не са мазни, ароматни са и изключително вкусни. Правят се в Добруджанският край обикновено зимата и се казват кръстачки. Зная ги от възрастна жена от Добруджанско село. Правят ги най-вече хора, които са преселници от Румъния или по скоро е предадена от тях тази рецепта.

Да ви е сладко!