Френкова каша

Рецептата е автентична от Пловдивското село Труд. На много места в Тракия на доматите казват френки (френкове, френчове, френци) и това има своята френска връзка.

Доматите идват на европейския континент след 1523 година, когато Ернан Кортес се завръща от Америка в Испания. Минават десетилетия, а в някои части на Европа и столетия, докато доматите си спечелят слава на храна изобщо. Първоначално са ги отглеждали като декоративни растения заради красивите им червени плодове, които обаче смятали за изключително отровни.

До началото на 19 век българите консумират само зелени домати на туршия или чорба. Поради нарастващите търговски контакти на Пловдивчани със Западна Европа и най-вече французите се научаваме, че и червеният домат става за ядене. Това е френската връзка и затова френковата каша е една проста доматена каша. Ето как се приготвя в нашата фамилия:

1. Ако нямам препечено брашно – в сухата тенджера слагам 2 с.л. брашно и запичам на котлона при непрекъснато разбъркване, за да стане златисто. След това отделям брашното в купичка и в същата тенджера продължавам готвенето на френковата каша.

2. Лукът нарязвам на дребно, а картофите на малки кубчета; на дребно се нарязват и дръжките от магданоза. Доматите се настъргват на едрото ренде, за да се премахне люспата. Другият вариант е доматите да се цепнат с нож, да ги потопя във вряща вода за 20 секунди, след това веднага да ги шокирам в ледена вода и да ги обеля, а после да ги нарежа. Френкова каша на село се готвеше и зимата с домати от буркан, така че спокойно може да си спестите беленето и стъргането като ползвате домати от консерва.

3. Започвам готвенето с олио в тенджерата и задушаване на лука. Веднага с него слагам и захарта – това помага за карамелизирането на лука и развива вкуса му. Трябва да знаете, че френковата каша носи доста на захар.

4. След 2-3 минути към лука добавям и нарязаните на кубчета картофи заедно с дръжките от магданоза и разбърквам. На този етап добавям виното, така че почти да покрива зеленчуците. Посолявам и добавям половината от сухия девесил и затварям под капак, за да се задушат.

5. Периодично разбърквам всичко и добавям по малко вода (винаги до нивото на зеленчуците). Вино се ползва само в първия етап, след това се добавя вода.

Това продължава, докато картофите достигнат кулинарна готовност (периодично изваждам едно кубче и проверявам).

6. Когато картофите са готови, може да се намачкат с вилица или с уреда за мачкане на картофи за пюре. Аз лично оставям картофите на кубчета и не ги мачкам, за да имам различни текстури в гозбата, точно както на кремсупата, която е гладка, слагаме крутони за контрапункт.

На този етап слагам червения пипер, разбърквам и бързо добавям доматите, за да не прегори пиперът и да стане горчиво. Важен е моментът на прибавяне на червения пипер и доматите – ако ги сложим по-рано, киселината на доматите ще затрудни сваряването на картофа.

7. Разбърквам всичко, подправям с останалия сух девесил, а ако е пресен го оставям за финала. Намалявам огъня и оставям френковата каша да къкри десетина минутки. Ако консистенцията е съвсем гъста – може да се добави малко вода.

8. След десетина минути размивам препеченото брашно с малко вода и го добавям към кашата. Разбърквам добре и оставям още 5 минути на огъня. Опитвам на вкус и при нужда балансирам с още малко сол или захар.

9. Оттеглям от огъня и добавям нарязания на ситно пресен магданоз и девесил, разбърквам и сервирам.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Към края на готвенето, малко преди да се добавят зелените подправки, може да се счупят няколко яйца и да се разбърка леко, за да станат на конци.

Зимата баба добавяше изпечена на жар Младеница (вид домашна наденица характерна за село Труд) към кашата. Лятото не се ядеше толкова много месо, така че кашата беше постна или с яйца.

Сполай Ви!