Начин на приготвяне
Италианското сирене Рикота често е сравнявано с нашата извара или испанският Рекесон.
Приликата се дължи на това, че тези млечни продукти се добиват от остатъчната от направата на кашкавал и сирена суроватка. С две думи - това е вторичен продукт.
От суроватка се прави и истинската рикота. Тя се отличава от другите подобни на нея по това, че има строга технология.
Течността се загрява до 80-90 градуса и не трябва да завира, в резултат на което се получава по-кремообразна и леко зърнеста субстанция, а не толкова твърда и шуплеста като при изварата например.
Не всяко домакинство може да си набави големи количества суроватка, от която ще извади малко рикота (от 5 л биха се добили около 200-300 г в зависимост от качествата на млякото, от което е суроватката).
С такива количества обикновено разполагат мандрите, в които се приготвя кашкавал и те оползотворяват остатъчната от направата му субстанция в извличането на още един продукт.
Затова и се е приело, че домашна рикота може да се направи и от чисто мляко, пресечено с лимонтозу.
Да, резултатът винаги е добър и количеството на добитата рикота е доста повече, но това не е рикота в истинския смисъл, а по-скоро би могла да се нарече деконструиран пресен кашкавал.
Вие сами преценете кой от двата начина е по-удачен за вас.
Аз лично си купувам 5 или 10 литра прясно овче мляко, задължително домашно или от малка ферма и току-що издоено.
От него си правя домашен кашкавал и сирене, а отделената суроватка използвам за рикота. Така се оползотворява на 100% млякото, а на трапезата си имаме истински натурални и несравнимо вкусни продукти.
Оставям суроватката за една нощ да престои и да се активират ферментационни процеси в нея. После я загрявам до 80-90 градуса и тя леко се пресича.
Това е, когато е от кашкавал, тъй като в нея вече има лимонтозу, но ако вашата е от сирене, там такова не се добавя и ще трябва да сложите сол и лъжичка киселина - лимонов сок или лимонтозу.
Разбърквам и сипвам в голяма цедка, върху която има парче марля. Така на повърхността остава точно тази кремообразна, леко зърнеста рикота. Времето за цедене зависи от това колко гъста искате да бъде.
При втория случай, когато за направата на подобие рикота използваме прясно мляко, се процедира по подобна технология като при направата на кашкавал, с малки разлики.
Млякото се загрява без да завира, добавят се солта и лимонтозуто и се разбърква. Когато се пресече, веднага се сипва в цедка, покрита с марля, и се оставя да се оттече течността.
Пресеченият продукт е вашата така наречена рикота. Ако я оставите за по дълго в марлята, ще стане сбита и повече ще се доближава до кашкавала, затова първият вариант е този, който се доближава до автентичната рикота.
На снимките съм ви представила именно него. Опитайте и вие и споделете резултата.
*Забележка: Не добавяйте сол в рецептата, ако искате да приготвяте кремове за торти и десерти от вашата домашна рикота.
