Начин на приготвяне
За да направим тестото най-напред се разбива с миксер маслото със захарта много добре. Едно по едно се прибавят яйцата. Бакпулверът се шупва в киселото мляко и се прибавя към маслото. Ароматизира се с портокаловите стърготини и ванилия.
Накрая сипваме и пресятото брашно, след което разделяме получената смес на две части. Към едната част добавяме червената боичка, разтворена в лъжица прясно мляко и разбъркваме да се оцвети сместа в розово.
Така имаме в две отделни купи различен цвят кейкова смес. Приготвяме си две отделни кексови правоъгълни форми, еднакви по големина. В едната купа сипваме жълтата, а в другата – розовата смес. Формите се намазват предварително с краве масло и ги застиламе с хартия за готвене.
Загряваме фурната на 180 градуса. Слагаме двете кексови тавички едновременно във фурната. Така двата блата ги изпичаме заедно за около 20-25 минути, не повече или при пробата с клечка за зъби, тя трябва да излезе суха.
След като се изпекат, блатовете се оставят във фурната на отворена врата за 10-тина минути, а после се изваждат от тавичките и се оставят напълно да се охладят, добре е, ако имате решетка.
От всеки блат се получават две части, като блатът се срязва по дължина от край до край през средата. Получените правоъгълни ленти отстрани се изравняват с остър нож с помощта на линийка. Срязвайки по този начин двата блата, ще получим четири еднакви ивици по големина.
За крема:
Натуралният млечен крем е гъст, поради което 3 лъжици от него сипваме в една купичка и разбъркваме с една лъжица да стане гладък и да няма бучки. Прибавяме към него 3 с.л. сладко от смокини, орехите и разбъркваме.
Сглобяване на кейка:
Върху хартия за печене или прозрачно фолио поставяме две ленти от срязаните блатове една до друга – розова и жълта.
Намазваме ги с част от крема, като и между лентите се стремим да влезе крем. Отгоре се слагат другите ленти, но противоположно - върху розовата поставяме жълта, а върху жълтата слагаме розова лента. Полученият куб завиваме с хартията, като пристягаме. Оставяме за около един час да постои така, за да се поеме крема.
За бадемовия марципан:
В една купа белтъкът се разбърква много добре с пудрата захар, която предварително е пресята. Добавяме и бадемовото брашно, заедно с ванилията. Всичко се разбърква с лъжица много добре с лъжица. Щом стане гъста маса, започваме да месим с ръце до получаване на гладко тесто. Ако ви се стори много гъсто – разредете леко с капки прясно мляко.
Начин на обличане на кейк:
Върху лист хартия за готвене поставяме бадемовия марципан и с точилка го разточваме на тънък лист с дебелина 3 мм. Намазваме кейка от всички страни с четка с малко конфитюр, като нанасяме на много тънък слой. Внимателно преместваме кейка, поставяйки го върху разточения марципан.
Започваме внимателно да обвиваме кейка, като при завъртането излишният марципан отстрани изрязваме с нож. Получава се като опаковано пакетче, но само отстрани. Лицето и задната част са открити, за да се вижда шарката на кейка. В оригиналната рецепта точно това е цвета – шахматното розово до жълто. По марципановата обвивка на кейка се правят шарки като каре с помощта на дървен шиш.
Този бадемов марципан, ще се убедите, че е много по-приятен на вкус от захарната маса, фондан и др., но ако не ви се занимава да го правите или пък ви се стори скъпо, можете да импровизирате по свой начин.
Аз реших да му предам още малко настроение, затова направих клонка от марципана, като в малка част сложих прашинки зелена сладкарска боя, а цветенцата направих от купен захарен фондан.
За да ги направя тях откъсвах малки топченца, колкото леща, и между две парченца фолио с пръст ги натисках, а от получените листенца оформих мънички цветчета. В средата на всяко поставих по една захарна тичинка /купени са ми от сладкарски сайт/.
Отстрани по марципана, както и по цветчетата, прокарах суха четка със сладкарска боичка на прах със седеф.
С усмивка: Ако попитате какво става с онова излишното тесто, което се отстранява от изпечените блатове при изравняването, ще кажа, че направих кексови бонбони. За тях, ако имате желание, ще говорим следващия път.
Коментари