Начин на приготвяне
Заливаме мидите с вода и сол /50-60 г на литър/. Оставяме да престоят 3-4 часа, сменяйки водата на всеки час. Така те ще пуснат всичкия пясък, който са събрали, и няма да ни хрупкат, докато ги похапваме. Не се стряскайте от количеството пясък, което ще отделят, това е знак, че качеството на мидите е добро.
Загряваме виното със дафиновият лист и ги слагаме да се сготвят за 2-3 минути в него под капак. Те ще се отворят и ще пуснат течност. Изваждаме ги и оставяме настрана, а виното със отделения от мидите сос ще използваме по-нататък.
Нарязваме лука и чесъна на много ситно и ги запържваме до златисто във зехтина заедно със лютото чушле. За тези от вас, които не са почитатели на лютото, може да пропуснете тази стъпка.
Добавяме червената чушка, нарязана на едричко, и намаляваме огъня до минимум, след което слагаме червения пипер и след секунди и брашното. Готвим за кратко, за да изчезне миризмата на сурово, но не трябва да прекаляваме, за да не нагарча после пиперът.
Наливаме течността, заделена по-рано, и бъркаме до получаване на гладка кашичка.
Увеличаваме огъня до умерен и наливаме малко водичка, за да разредим (около 120 мл), и доматения сос. Оставяме да се готви 10 минути и овкусяваме със сол и черен пипер, като внимаваме да не пресолим, тъй като сосчето, пуснато от мидите, си е солено.
Добавяме мидите и готвим още две минути, бъркайки внимателно, след което изключваме котлона и оставяме съда с ястието още две минути, за да се поемат добре всички аромати.
Веднага след това сервираме, поръсвайки с пресен или сушен магданоз.
В испанската област Галисия това ястие или прекрасно мезе е задължителна част от коледното меню. Предлагам го като идея за нещо различно, с което бихме могли да разнообразим празничната трапеза.
Добър апетит!
