Домашен сироп от бял бъз (по рецепта на Петър Димков)

Цветът от бъз се измива обстойно в гевгир под течаща струя студена вода.

Водата се възвира леко, колкото лимонената киселина да се разтвори, след което се охлажда.

Лимоните накисваме за 30 минути в топла вода и лъжичка сода за хляб.

Измиваме ги добре с четка и ги нарязваме с кората на кубчета.

В емайлиран или стъклен съд поставяме цветовете и лимонените резенчета, като ги заливаме с преварената вода.

Тук аз добавям и свежи листенца от маточина. Тя допълнително обогатява сиропа с аромати и лечебни свойства.

Поставяме съда за 24 часа в хладилник, като от време на време разбъркваме и притискаме съдържанието, за да освободи божествените си аромати.

На следващия ден отново примачкайте плодовата и цветната маса.

Прецедете течността през гевгир, като изстискате добре от остатъчната течност.

Когато отварата се темперира, прибавяме захарта и разбъркваме, докато се разтопи.

Филтрираме сиропа през тензух и наливаме в бутилки, които съхраняваме в хладно помещение.

Сиропът от бял бъз разтваряме както с изворна, така и с газирана вода. Аранжираме с листенца мента или маточина.

Поднасяме сока от бъз с кубчета лед и резенчета лайм за цитрусов свеж привкус.

Ако приготвите по-голямо количество сироп от бял бъз, можете да го консервирате в бутилки. Тогава не е необходимо да прибавяте лимонена киселина. Стерилизирате за 5 минути. Така ще се наслаждавате на домашния сироп от бял бъз по рецепта на Петър Димков до другата пролет.

В българската народна медицина цветът на белия бъз се използва при високо кръвно, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, задух и затлъстяване.

Прилага се за регулиране за регулиране обмяната на веществата.

Растението се прилага и при простудни заболявания, като температуропонижаващо средство при бронхит, туберкулоза и кашлица. Това действие се дължи главно на гликозидните вещества.