Начин на приготвяне
Бешамел:
В достатъчно голяма тенджера на слаб огън се запържва брашното до леко златисто, като се внимава, за да не загори. След това много бавно и при бързо бъркане се добавя от млякото. Трябва да се внимава, защото на този етап е много лесно да се получат бучици, ако не се бърка добре (по-лесно е, ако има кой да ви помогне с наливането).
След като сте добавили всичкото мляко продължете да бъркате за да не загори млякото, докато сосът се сгъсти. Ако ви се стори прекалено рядък може да добавите натурално царевично/пшенично нишесте преди да го свалите от котлона. Слага се и черния пипер по-скоро за контраст на белият сос, отколкото за вкус.
* Приготвям Бешамела пръв, за да има време да поизстине и да се сгъсти.
Болонезе:
В средно тиганче на силен огън и в сгорещена мазнина слагам цялото парче кайма и с помощта на уред за мачкане на картофи леко (за да си пазя покритието на тигана), но бързо намачквам каймата. Намерих, че по този начин не се получават големи бучки и е по-приятно за ядене после. При правилно изпълнение в тигана ще имате малки, вече побелели топчета кайма.
След още минута-две пържене, добавям раздребнения домат, в който съм смесил подправките. Понеже имам хубаво хаванче стривам зърната бахар (знам, че се слага цял :) ), след това с него стривам и зелените подправки на фина пепел. Така вкусът се пръска навсякъде. Изчаквам сока от домата да се поизпари и слагам 1-2 с.л. от нишестето за гъст сос. След като се сготви нишестето сосът е готов.
** Ако слагате гъби или моркови в Болонезето ги задушете в масло преди каймата. За лук ползвам олио, отново се запържва преди каймата. А кисели краставички е най-добре да се слагат, след като се свали от котлона.
Когато двата соса са готови остава най-лесното. Намазвате желаната тава с мазнина и почваме да завиваме. Обикновено ползвам по две кори на веднъж, като в началото им правя надлъжна линия с Болонезето, а с Бешамела тънко (трябва да хартиса около една трета или една четвърт) намазвам цялата останала част. Завивам корите, започвайки от страната с каймата и ги нареждам в тавата, както баница.
Вече наредената лазаня заливам с остатъка от Бешамела и посипвам пармезан. Ползвам около 200 г, защото го разстилам навсякъде и с ръце го набивам в соса. Получава се тънка и хрупкава кашкавалена коричка. Пече се в загрята на 180 градуса фурна. Пече се, докато стане готово, както казват италианците. Бих казал около 20-30 минути. Имайте предвид, че каймата е почти готова и само печем корите.
Ако искате голяма порция за празник или събиране може (в дълбока тава) след като залеете наредената лазаня с Бешамел да наредите още една отгоре.
ВАЖНО! Този вариант съм го правил само веднъж на по-слаба фурна (155-160градуса) за около 35 мин. И въпреки, че при мен се получи страхотно (за съжаление нямам снимка от тогава), правете на собствен риск.
Дано ви хареса и Bon Appétit!
