Турска баклава с плънка

Едната чаша мляко се загрява и в нея се сипва другата, смесена с грис. Вари се до сгъстяване при непрестанно разбъркване. Дърпа се от котлона и щом се поохлади се слага каймак или заквасена сметана. Отново се разбърква до хомогенно кремче.

Ядките се смилат или кълцат на ситно. Маслото се разтопява на тих огън.

Взимат се корите и се маже една кора с масло, поръсва се с орехи, полага се следваща и така до изчерпване на половината количество. Тогава се разпределя равномерно плънката от грис и каймак, а отгоре се подреждат на същият принцип останалите кори с орехи. Ще остане масло, което ще се ползва впоследствие. Нарязва се на малки парченца.

Баклавата се пече на 150 градуса, за да може хубаво да се изсуши. По време на печенето се маже с масло на няколко пъти отгоре обилно. Този метод ми е споделен от приятелка туркиня.

Когато стане златиста се изважда от фурната и оставя да се охлади. Престоява едно денонощие, в хладно, не влажно помещение, така ще изсъхне още повече, макар и печенето на ниска температура също да си е свършило работата. Тук е важно да се знае, че пече ли се на високи градуси, баклавата се препича само отгоре и отдолу, а вътрешността остава сурова!

Приготвя се захарен сироп от изброените продукти, които се варят 15 минутки.Цитрусовите кори се отстраняват, капват се 2-3 капки лимонов сок, за да се предодврати бъдещо захаросване.

Горещият сироп се залива върху баклавата и се оставя няколко часа или една нощ хубаво да попие.

На някои може да се стори много количество за тези кори, но за моят вкус е идеално, защото обичам сочна, добре сиропирана баклава, с много масло и орехи и с разкошна плънка.

Преди поднасяне се поръсва с фино смлени ядки от шамфъстък, които е добре да се запекат на сух тиган ако са сурови. Така ще пуснат аромата си.

Сладко удоволствие, което няма да остави никого безразличен!

Весели празници!