Капама Наследство

Любимата ми...на мене, на баба и вероятно и на майка ѝ и нейната баба, защото родът ми е от Белица в македонския край, откъдето са и всички македонци, които живеят извън границите на България.

Капамата си е коледно ястие, когато цялото семейство се събира и всички искат да хапнат всякакво месце. Което не значи, че няма постна капама. Има, за Бъдни вечер може да се направи. Капама се готви в казан на двора със затворен капак.

Лека-полека започва да се измества като новогодишно ястие, къде от целесъобразност, че може да се сготви с всичко месно, което е останало от Коледа, къде от търсене на атрактивност, защото все повече нашумява и не се готви всеки ден, че ако не гледаш животни, никак не е евтино, става подобаваща за новогодишния празник.

Нарязва се сланината на филии и се нарежда по дъното и малко нагоре по стените на дълбок гювеч.

Обелват се от зелките най-горните листа и се застила дъното и малко нагоре по стените върху сланинката. Оставят се две листа.

Нарязват се зелките на дребно в купа.

В друга купа или тава се нарязват месата на порции. Идеята е да има за всички от всичко.

Наливат се 3-4 лъжици олио и се разпределят две шепи от киселото зеле.

Нареждат се парчетата свински бут и лъжичка черен пипер. Две шепи зеле. Чесън, лютите чушлета, пилешки бут на парчета, следва зеле.

Бодват се двете дафинови листа и се притиска с юмрук всичко до тук по цялата повърхност. Мятат се двете шепи ориз. Ръси се кимион, червен пипер и олио.

Нареждат се парчета суджук, наденица, две шепи зеле, една лъжичка черен пипер. Притиска се навсякъде с отворена длан, слагат се скилидки чесън и кървавицата най-отгоре. Покрива се всичко със зеле, слагат се 2-3 лъжици олио и се налива виното и доматения сок. Поръсва се с другата част червен пипер и се покрива всичко с двете отделени цели листа от зелка, които се изхвърлят след изпичането на капамата.

Количеството зелев сок, което ще бъде използвано, зависи от това как е уплътнено всичко в гювеча.

И трябва да го натъпчете, защото иначе не си струва времето или използвайте още по-голям съд. Представете си следната картинка: На гости сте с още десетина души. Домакинът отваря със замах капака на току-що извадена от фурната капама. С изненада установявате, че ястието се е стопило до половината на съда и се чудите колко точно лъжички да си сложите, едничка или двечки, така че да остане и за другите.

След изпичане капамата Наследство беше спаднала с два пръста след периодично притискане....

За капамата има няколко правила: избор на разнообразни месни продукти, съчетани с такива с различни подправки, които се превръщат при печенето в букет от аромати /моята баба нареждаше сарми, а баща ми обичаше да мята вътре кебапчета/; преценка на времето за изпичане на всеки отделен вид месо или месен продукт от избраните – свинско месо е най-отдолу, в средата са телешко, пилешко, продукти от кълцано месо, едро смлени, най-отгоре са кървавица, тънки наденички, кърначета, дебърцини, кренвирши; печене на бавен огън.

Прави се тесто от брашно и вода за залепване на капака на гювеча. Разтегля се на фитил и се обикаля фугата на съда.

Влага се в най-долната част на фурната и чак тогава тя се включва на 200 градуса. След един час се намалява на 160 градуса и се пече още 5 часа/не се превишава температурата, за да не изкипи най-хубавото през дупчицата на капака/.

Това е капамата: месо със зеле! Изглежда лесно....и е така! Главното е търпение и тя сама ще се сготви!