Начин на приготвяне
Много са гозбите от българската традиционна кухня, които се приготвят със зелев сок (саламурата на ферментиралото/ензимирало зеле). Самият зелев сок в различните региони на страната се нарича по различен начин: армеева чорба, ермеева чорба, цвик чорба, армея, ермея и др. В пловдивското село Труд я наричат „ярмия“ и оттам името на гозбата - Ярмеева чорба.
* Миришки се приготвят през есента – това са настъргани на едрото ренде моркови, глави целина и пащърнак, които докато все още е топло, се слагат в дървени касетки, постлани с вестник и се сушат на сухо и проветриво място. После се съхраняват в хартиена торба. Това беше един от начините (освен на туршия) да имаме от тези зеленчуци през зимата. Сега, разбира се, може да се ползва микс от сушени зеленчуци, като препоръчвам да е без сол и други подправки.
1. Праза нарязвам на ситно.
2. Мазнина в тенджерата, колкото да покрие дъното и слагам половината от нарязания праз да се запържи леко, БЕЗ да става златист.
3. Когато празът омекне, добавям зелевата чорба и вода – в съотношение 1:1, но все пак зависи колко солено и кисело обичате. Може да се добави и повече вода.
4. Слагам червен пипер, джоджен и натрошената суха люта чушка (или малко лют пипер вместо нея) и миришките. Добавям и останалото количество праз и оставям да клокне (заври). След като заври, се оставя на тих огън за 10 минути. Това добавяне на праза на два пъти му осигурява и две различни термични обработки и това е една от причините за вълшебния вкус на тази проста чорбичка.
5. Добавям почистения и измит ориз и варя до готовност. Вместо ориз може да се сложи малка шепа фиде или булгур.
6. Размивам брашното в малко вода и добавям към супата с праз. Оставям на огъня за още 2-3 минутки. Ако брашното е сурово и не е препечено – трябва да се вари още 10 минути.
Може зимната супа да се сервира топла или охладена, задължително с препечен хляб или сухари, а ако човек не пости - със сланинка, която може да е сурова, може да е запечена на жар или наденичка на жар.
