Начин на приготвяне
Измиваме добре всички зеленолистни със студена вода (от топлата те ще омекнат). Подсушаваме ги внимателно с кухненска хартия.
Лешниците сме накиснали за 3-4 часа във вода. Подсушаваме ги добре. За истински богат вкус ще ги запечем леко в сух тефлонов тиган, за да освободят ароматите си. Задължително е те да изстинат напълно, преди да ги нарежем на ситно и счукаме в хаванчето.
Ако сте ценители и искате да се насладите на истинското италианско песто, не хвърляйте всички продукти в блендера, а ги стрийте добре.
Високата скорост на машината активира и кара ядките да отделят повече мазнина. Резултатът е повече на ядково масло, отколкото на сос.
Но пък в забързаното ни ежедневие това е по-лесният вариант.
Ако предпочитате него, нарежете продуктите, преди да ги поставите в блендера.
Смелете на пулсации, за да не станат на пюре (аз малко прекалих).
Нарежете листата на киселеца и левурдата на тънки ленти, а магданоза накъсайте на листенца.
Неговия неутрален вкус ще е балансът между ядката и киселинната нотка на киселеца.
Първо, стриваме чесъна в хаванче заедно със солта. Тънкият момент при приготвянето на пестото е да съумеем да балансираме вкусовете на всички съставки. Затова количеството на чесъна не трябва да доминира над другите вкусове.
Ако е малко, по-добре е да прибавим още на вкус (знаем, че домашният или българският чесън има нормален балансиран вкус, докато китайския или друг вносен е толкова силен и лютив, че и ½ скилидка ще е много).
След като стрием на паста чесъна, прибавяме зелените подправки.
Прехвърляме ги в купа и в измитото и подсушено хаванче стриваме нарязаните лешници.
Изсипваме ги към останалите съставки и прибавяме на тънка струя от растителната мазнина.
Разбъркваме добре. На финала добавяме и пармезана.
Трябва да знаем, че пестото се окислява бързо и губи цвета си. Можете да покриете соса със стреч фолио до поднасянето му.
Ако пък ви остане или сте приготвили по-голямо количество лешниково песто с киселец и левурда, можете да го напълните във формички и да замразите.
