Начин на приготвяне
Малините, събрали в себе си всички онези познати дъхави аромати, узрели от лятното слънце, почистваме и измиваме внимателно.
Още мокрите плодове поставяме в емайлиран или стъклен съд (аз използвам йена глаз тавичка с високи стени) и ги посипваме ги с пудрата захар. Прибавяме сока от лимона, за да запази цвета на малините по време на варенето! Покриваме го със стреч фолио и прибираме в хладилник за две денонощия.
Разбъркваме плодовете на няколко пъти с дървена лъжица, за да се разтапя захарта (целостта им няма как да остане цяла, защото малината е деликатен плод, затова пък вкусът на сладкото е неустоим).
Така дъхавите плодове отделят остатъчен плодов сироп и не се налага да прибавяме вода.
На другия ден внимателно отделяме плода с решетъчна лъжица. Изсипваме сиропа, който се е отделил в емайлиран съд.
На бавен огън загряваме сместа, като разбъркваме непрекъснато с дървена лъжица.
Никога не обирам пяната. Просто я потупвам от време на време с решетъчната лъжица. Този трик научих от старите тефтери с рецепти. След това тя изчезва.
Варим около 20 минути на умерена температура, след което махам съда от котлона и оставям да изстине.
След около 1-2 часа, (а най-добре на другия ден) прибавям плодовете, разбърквам внимателно и отново загряваме на бавен огън.
Сладкото се вари до желаната гъстота. Проверявам резултата с лъжица, до образуването на пътечка от сиропа.
10 минути преди да отстраним съда от котлона, прибавям лимонената киселина.
Насипваме сладкото от малини в чисти и сухи затоплени бурканчета и обръщаме с капачката надолу.
Покривам ги с кърпа грижливо, за да изстиват постепенно.
Съвет: Държа да уточня, че количеството захар зависи от сладостта на плодовете и вкуса на вашето семейство. Затова по преценка и сладост на плода може да подсладите допълнително. Аз сложих по-малко захар, защото ние не обичаме прекалено сладко, но всеки има предпочитания.
