Начин на приготвяне
Испанските хапки Пинчос обикновено са предназначени за едно бързо мезе на крак с чаша хубаво вино или бира.
Във всеки край на страната те могат да бъдат различно поднесени, както и с различно тълкуване, така че няма строга рецепта за Пинчос.
Най-характерни са за зоната на Паис Баско и Навара, където всеки бар или ресторант целодневно излага на своята голяма витрина различни видове Пинчос, с което съблазнява всеки един клиент да акомпанира своята чаша питие с нещо малко, оригинално и вкусно за похапване.
Един път в годината се провежда и конкурс за Най-добро Пинчо и тогава гастро специалисти обикалят от заведение на заведение, за да опитат от най-интересните и изобретателни авторски изпълнения, изготвени от разнообразни продукти. Когато наградените ресторанти получат признание, те залепят на своите витрини и прозорци постиженията и победител Пинчо, за да може всеки новодошъл клиент да го види и опита задължително.
Едно Пинчо може да бъде както хлебче, обикновено от франзела с нещо отгоре, така и парче тортиля, мини чашка с Гаспачо или Салморехо, малка чинийка с вкусно ястие в сос, мини шишче или дори крокета. Единственото условие е да бъде малко и красиво.
Пинчо означава нещо което боде, тоест в случая храна, която е забодена или нанизана на шишче, клечка и т.н., затова много Пинчос са набодени на клечка, други с времето се видоизменят и престават да представляват точно буквално наименованието.
В област Валенсия, където съм живяла, пък наричат Пинчо единствено шишчетата, а това, което в Навара и Паис Баско именуват Пинчо, във Валенсия се казва Монтадито, другаде Тапас. Всъщност означава почти едно и също.
Тъй като няма определена рецепта и всеки може да сътвори свое авторско Пинчо, аз ви предлагам три от най-лесните варианти да спретнем набързо няколко от тези хапки. За други идеи оставям на вашето въображение.
Вариант за студено Пинчо е да сложите върху филийки от франзела риба тон, отгоре да поставите мариновани рибки или осолена аншоа, доматче (може и парче варено яйце), обезкостена маслина и забождате с клечка - все пак нека е автентично :)
Друг вариант, често срещан по заведенията и класика по принцип, е Пинчо с козе сирене. Слагате първо лук да се запържи и омекне в масло и малко зехтин. Добавяте захар и щом се карамелизира, поставяте върху филийки.
В същия тиган, в който е останал карамелен сос от лука, запечатвате дебели кръгчета козе сирене и поставяте и тях на филийката. Може да сложите парче чери домат, запечено кръгче тиквичка или каквото ви харесва. На някои места даже вместо хляб слагат шайби варен картоф, запечен патладжан или тиквичка. Отгоре накапете балсамова редукция за разкош.
Трети вариант, отново класически, е да изпечете Чоризо на кръгчета и да поставите върху хлебчето. Комбинирайте с домат, кашкавал (най-добре сирене Манчего), може и с бъркано яйце.
И не забравяйте да набодете на клечка :)
Добър апетит!
