Най-добрият тиквеник

Нашето семейство имаше голям проблем с тиквениците и по-конкретно с варените орехи.

Независимо колко перфектно тесто е замесено, колко съвършено са разточени корите, колко прекрасно-сладка е тиквата – в момента, в който разточената кора се поръси обилно с тиква и орехи и се завие баницата с тиква, орехите се сваряват, а корите подгизват меки. Този злополучен завършек на всеки тиквеник въобще не беше по вкуса на баба ми Цветана, която по отношение на кулинария беше перфекционист и измисли решение на проблема.

Най-добрият тиквеник има специална технология на завиване на корите и на подреждане на плънката - изключително проста техника, но резултатът е перфектен всеки път. Ето рецептата:

1. Тиквата се настъргва, но не прекалено фино.

2. Настърганата тиква се посолява със сол, разбъркват и се оставят за 10 минути да отдели малко от водата си. След това внимателно се изстисква с ръка, за да се освободим от излишната вода и да имаме хрупкав, а не подгизнал тиквеник.

3. Към изстисканата тиква се прибавя захар на вкус (аз слагам 7-8 с.л.), 1 пакетче канела и се разбърква добре. Това е плънката за тиквеника.

4. Маслото се разтопява. За Бъдни вечер правим тиквеника с олио.

5. Орехите се натрошават, но не прекалено ситно, за да се усещат парченца.

6. Взема се един лист от точените кори и се намаслява цялата му повърхност. По желание може да се поръси със захар (ако обичате по-сладко). Върху него се поставя втори лист. По желание може да намаслите и него. Винаги използваме два листа, за да завием едно руло. И сега следва голямата тайна, която е изключително проста и затова е гениална.

7. По цялото протежение на късата страна на листа поставяме от плънката. Само там! След това слагаме малко пчелен мед (1 с.л.) върху тиквената плънка, за още по-прекрасен вкус. След това завиваме тиквеното руло с корите, но само 2-3 оборота напред (виж схемата в снимките). Целта е да завием мократа плънка с кори, за да я изолираме от орехите, които предстои да сложим. Така те няма да се мокрят и следователно няма да се сварят, а ще се запекат и тиквеникът ще стане много хрупкав и хилядолистен.

Има огромна вкусова разлика между сварен и печен орех! След това завиване повече от 2/3 от площта на листа остава свободна пред нас. Тази повърхност се поръсва обилно с орехи, канела и малко захар (1 с.л.) След това завиваме рулото до края. Представяте ли си го? !

Готовото руло има в средата си плънка от тиква, която е изолирана от няколко слоя кора, а около нея има орехово-канелена плънка със захар. Когато при изпичане захарта се разтопи и карамелизира, ще се слее по един вълшебен начин с орехите и канелата. Така ще имаме мек и сочен център, а около него има много слоеве хрупкавост - перфектен контраст. В кулинарията винаги целим такова противопоставяне на текстури и контрапункт, който дава характер на всяко ястие... от кремсупата с крутони до щрудела.

Много е важно плънката да се слага от късата страна на листа (виж схемата). Така напред има голяма площ, която ще се поръси с орехи и когато се завива рулото ще се получат повече пластове около меката сърцевина. Ако сложите плънката от дългата страна на корите - ще имате малко пластове от орехи, защото площта на кората напред е малка.

8. В намазнена с олио тавичка подреждаме рулата едно до друго. Отгоре ги намазваме с масло и поръсваме с още малко захар.

9. Фурната се загрява предварително на 200°C. Когато вкараме тавата да се пече - намаляваме на 180°C. Когато цветът на корите започне да става леко оранжев - намаляваме фурната на 150°C и печем до готовност.

10. Изваждаме тиквеника и оттук нататък има два варианта. Единият е този на баба ми - оставяме тиквеника да се охлади напълно и след това поръсваме с пудра захар.

Другият е по-съвременен – да търсим втори контрапункт, т.е да поднесем горещия тиквеник с топка ванилов сладолед и малко мента за разкош. Това е по-подходящо, ако сме направили щрудел (по същата технология, но плънката е с ябълки или дори дюли, вместо тиква).

Тук в gotvach.bg вече съм публикувал рецептата за най-добрия щрудел.

Допълнителни бележки:

Маслото може да бъде заменено с растителна мазнина и да получим постен тиквеник – както казах в началото, ние така правим тиквеника за Бъдни вечер.

Ако правите щрудел с ябълки, може вместо канела да ги ароматизирате с есенция от ром или с кардамон, защо не с ванилия - вкусът е уникален!

Ако правите щрудел с дюли - подправете ги с ванилия, а канела ползваме само за да поръсим онази част от кората, която е с орехи.

Бялата захар може да замените с кафява или мусковадо в рецептата за най-добрия тиквеник.

Да Ви е вкусно!