Начин на приготвяне
Рецептата е от Пловдивското село Труд.
Патладжаните се обелват, нарязват на кубчета и се изпържват в около 100 мл от мазнината. След това се изваждат и се отцеждат. Мазнината, в която са били изпържени, НЕ се ползва след това в лютеницата.
Камбите се почистват от семките и се режат на едро.
Доматите се режат на едро.
Ябълките се обелват и се режат на кубчета.
Морковите се белят и се режат на едро.
Камбите, доматите, морковите и ябълките се поставят в съд и без добавяне на допълнително количество вода се варят до омекване на зеленчуците.
Сварените зеленчуци се оставят да се охладят, но все пак да са още топли и се претриват през мрежест гевгир или с машинка за премахване на обелките и семките.
Полученото пюре се връща на огъня и към него се добавят смлените или счукани в чутура (голям хаван) патладжани. Към тях се изливат олиото, оцетът, подправките и при непрекъснато бъркане се изварява до желаната гъстота (да оставя пътечка след бъркалката).
Десет минути преди да се свали от огъня, към лютеницата се добавя и счуканият чесън и се вари още малко.
Едва в края на процеса, когато свалим лютеницата от огъня, балансираме вкусовете и добавяме сол и захар.
Готовата лютеница се разпределя в бурканчета, които се затварят и варят за капак 20-30 минути.
Така се случваха нещата на село. В условията на Софийски апартамент модифицирах рецептата, за да бъде „мързелива“.
Изпържих патладжаните.
В дълбока тава нарязах камби, домати, ябълки и моркови.
Добавих към зеленчуците половината от олиото, заедно с оцета (в моя случай балсамов, защото такава муза ми дойде), черен пипер и кимион. Разбърках всичко много добре.
Покрих тавата плътно с алуминиево фолио, като го боднах с нож тук-там, за да излиза парата. Тавата оставих във фурната на 200 градуса за 1 час да се задуши всичко.
След това махнах фолиото и печенето продължи още 1 час.
Извадих тавата от фурната, добавих изпържените патладжани, счукания чесън и остатъка от олиото и пасирах всичко, но не прекалих да бъде съвсем гладко. За по-селски вкус тук добавих 2 суп. лъж. пушен червен пипер.
Отново покрих тавата с алуминиево фолио (защото вече пасираната лютеница е жива магма и ще се отрази ужасно на фурната) като му направих още дупки, за да може да излиза парата и лютеницата да се сгъсти. При това положение върнах тавата във фурната и печенето продължи още 30-40 минути.
Извадих лютеницата от фурната, опитах я и добавих сол и захар на вкус. Разбърках добре и бързо напълних сухите бурканчета, затворих ги и ги варих за капачките 30 мин след завиране на водата.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ:
Оцетът може да бъде заменен с червено вино.
Ябълките, освен приятна сладост, поради пектина в тях, имат леко желиращо свойство (разбира се лютеницата не става желе), което придава много приятна консистенция.
В моята рецепта вчера добавих и 3 глави лук, но баба ми не слагаше лук в лютеницата, а само чесън.
От дадените количества се получиха 14 бурканчета от 400 г.
Тракийската лютеница с камби и ябълки е готова.
