Начин на приготвяне
Всички продукти трябва да са със стайна температура.
Затоплете прясното мляко до телесна температура и сложете в него по една лъжица от брашното и захарта, разбъркайте и натрошете половин кубче прясна мая. Оставете на топло за 10-15 минути да шупне.
Брашното пресейте три пъти, за да може да влезе въздух в него и в средата направете кладенче.
Сложете в него оцет, есенция ром и малко сол. Разбийте яйцата със захарта и ги добавете. Започнете да замесвате тестото, като по малко добавяте от шупналата в млякото мая. Месете до получаване на гладко тесто, ако е необходимо, добавете още малко брашно или мляко.
Оформете тестото на топка и го ударете 100 пъти в масата или плота, като на всеки 20 удара му слагайте по малко от маслото и олиото, разтегляйте го с ръце и удряйте в плота. Накрая тестената топка козуначено тесто трябва да е усвоила цялото количество мазнина.
Оставете го покрито с домакинско фолио на топло да втаса. Помещението, в което ще месите, е добре да е топло, времето за втасване зависи от топлината около 2 часа. Не ви препоръчвам да втасвате козунаците принудително във фурна, оставете ги да удвоят и утроят обема си по естествен начин.
Намажете тавата с масло или олио и сложете хартия за печене. За този козунак ще ви е необходима тава с диаметър около 24 см с високи стени. В случая ползвах тенджера.
След като тестото видимо се надигне и втаса, го премесете веднъж, като добавите нарязани микс сушени плодове (кайсии, стафиди, боровинки) и разделете на три равни части. Сплетете на плитка и завийте на руло.
Сложете внимателно оплетеното тесто в тавата и покрийте с кърпа. Оставете за 30 мин до 1 час, докато удвои обема си.
Разбийте яйцето с малко прясно мляко и намажете класическия козунак. Поръсете със захар.
Печете на 170 °C за около 40 мин, като внимавайте да не загори отгоре. Ако започне да хваща загар на 20-та минута от печенето, отворете внимателно фурната и покрийте с алуминиево фолио или влажна хартия за печене, за да не изгори.
Извадете готовия класически домашен козунак и охладете върху решетка.
Източник: Блогът на Сия Рибагина
