Начин на приготвяне
Важно е корите да са фини, пресни и точени с брашно, а не с нишесте! Маслото е желателно да бъде истинско: Президент, датско, немско, само не българско, защото то си е чист маргарин и нищо няма да стане.
Тавата се намазва с малко масло. Половината кори се нареждат в тавата, като всяка от тях се поръсва с разтопено масло. Счуканите орехи се посипват на един пласт върху най-горната от тази половина кори. После се нареждат по същия начин и останалата половина кори.
Баклавата се нарязва с много остър нож (е тук направо не е за разправяне колко е трудно, защото корите са жилави, орехите се пречкат, а ножът обикновено не е достатъчно остър. Чудя се как ли я режат тая баклава в промишлени условия. С лазер ли, с що ли? Сигурно имат някаква решетеста преса с много остри ръбове - фрас! и всичко е нарязано идеално)
Та баклавата се нарязва на баклавенца с размери не повече от 3х3 см. Колкото по-дребни са парченцата, толкова по-добре, макар че не бива и да са с размери 1х1 см. Отгоре внимателно и равномерно се налива каквото масло е останало.
Тавата се слага в силно сгорещена фурна и в мига, когато леко порозовее, фурната се превключва на 150 градуса.
Много е важно: тя не бива да се пече, трябва да се суши! Така трябва да остане 45 минути във фурната и накрая да е само леко златиста.
През това време се прави сиропът. Захарта с водата се вари 5 минути от момента на завирането, като леко се разбърква.
Щом баклавата се опече, тя се оставя на студено, да изстине напълно. Тогава равномерно ѝ се налива гликозата (тя ще пречи на сиропа да се захаросва), в която е изсипана ванилията. После баклавата се залива със сиропа, който трябва да е не по-топъл от 50 градуса!
Сега идва и още едно трудно нещо: баклавата да се оварди от лакомията на домочадието. Защото ухае неземно и обещава райско блаженство. Така трябва да остане недокосната поне един ден, пък после да става каквото ще!
Коментари