Фокача Класика

В купа се смесват двата вида брашна и се разбъркват с телена бъркалка. Прибавя се сухата мая, водата с температура 24 градуса, солта и половината от зехтина.

С пръсти се захваща тесто и се измесва бързо за около 5 мин, докато съставките се обединят. Измесването на тестото става чрез разтягане на тестото, връщане обратно и отново разтягане. Когато се оформи на малка топка, отгоре се излива и другата част от зехтина и се измесва до пълното му усвояване.

Вътрешната температура на тестото трябва да е около 25-27 градуса. Тестото се оставя да втаса.

Когато е готово, се изважда от купата, поставя се на плот, потупва се отгоре с ръце, прегъва се няколко пъти към средата и отново нежно се оформя на топка и се оставя да втаса.

След това време се изважда от купата и се поставя в плоска тава за печене, като няколко пъти отново се прегъва към центъра, след това се оформя на питка и с пръсти се натиска отгоре, все едно се надупчва, и отново се оставя да се отпусне за още около 45 мин.

След това време се поръсва обилно със зехтин на струйка, отново се правят дупки с пръстите и зехтинът се разпространява навсякъде, след което отново се оставя да се отпусне за още 45 мин и след това време с дървено шишче се пробождат местата където са се образували мехури от пръстите.

Поръсва се със семена от копър или свеж наситнен риган.

Пече се в загрята фурна на 220 градуса за около 15 мин.

Източник: MasrerChef Bruno Albouze - The Real Deal

Забележка: Една истинска италианска Фокача, която е с изключително крехка коричка. Много рецепти прегледах, преди да пусна тази, и малко са истинските направени. Една Фокача изисква винаги време за приготвянето ѝ, защото това не е просто питка със замесено брашно, вода и малкото мазнина, това е специален хляб за всеки италианец. Той е тъничък, хрупкав и дъхав на току-що опечен плосък хляб.

Спазила съм изключително точно рецептата и времето за приготвянето на Фокачата на MasterChef Bruno Albouze, температурата, измерена с готварски термометър, включително и кашерната сол. Тази сол е различна от ежедневната, която се ползва. Тя е с плоски люспи, богата на вкус, крехка, и с несиметрична структура, не се топи така бързо и често се ползва в кулинарията при приготвянето на грил - зеленчуци, различни меса и др.

Брашното Семолина е от твърда пшеница и е подходящо за приготвянето на ръчна паста, Фокача и други видове специален хляб. Брашното Semola е с перфектно съдържание на глутен - около 12.5 %, което не позволява на тестото да бухва прекалено много, а едновременно с това да е меко и еластично при измесването. В България е познато под наименованието Грис от твърда пшеница.