Начин на приготвяне
Представям ви рецепта за гозба от пловдивското село Труд, която не се готвеше често, само по веднъж на сезон – един път с прясно зеле през есента и един път с кисело зеле през зимата. Може би затова всеки път когато имаше пълнена зелка на трапезата, за всички беше малък празник.
1. Кочанът на зелката се изрязва конусовидно и зелката се издълбава, като се оставя „стена“, дебела около 1 см. Заделяме и 1-2 от външните листа на зелката.
2. В мазнината запържваме праз, който е нарязан на ситно, и гъбите.
3. Добавя се булгурът и доматите и се подправя се със сол, черен пипер и смлян кимион. Може да се наложи да се добави малко вряла вода и се задушава всичко до готовност на булгура.
4. Зелката се посолява отвътре и се пълни с булгурената смес, а после поставяме в гювеч/гърне/йена глас или в тавичка. Отстрани разпределяме, ако има още плънка, и сърцевината, останала от издълбаването на зелката.
5. Зелка се покрива със заделените в началото листа. Добавяме малко вода (100 – 150 мл) и мазнина и вкарваме в СТУДЕНА фурна. Включваме на 150 градуса и забравяме за зелката 2 часа. Ако се готви в тава, е добре да се покрие с фолио през първия час, за да може зелката да се задуши добре.
6. По традиция постната гозба се сервираше в голяма тава по средата на масата, като зелката се разрязваше на парчета като торта и към нея имаше саламура от оцет и чесън.
Пълнената зелка по тракийски се правеше и с кисело зеле през зимата, но тогава първо зелката се обезсоляваше, като се поставяше във вряла вода за 5 минути, след това се вади, охлажда се и се издълбава.
Плънката е без домати (булгурът се вари само във вода) и без гъби, но има сланина (150 г), която е нарязана на парченца и предварително запържена, да пусне мазнина.
В тази мазнина се запържва праз, добавя се булгур, подправките и гореща вода. Когато зелката се напълни, отгоре се подреждат няколко ивички сланина, а след това се пече, както вече описах по-горе.