Начин на приготвяне
Изсипвате маята в топлото мляко със захарта и няколко лъжици брашно. Изсипвате в купа част от брашното, олиото, яйцето, бакпулвера, солта и след като маята шупне, добавяте и нея.
Замесвате като постепенно добавяте брашно, докато получите меко и еластично тесто. Разделяте го на 8 еднакви топки без да чакате да втаса. Всяка от тях разточвате на кора с диаметър около 20 см.
Върху всяка кора слагате нарязано на тънки листа масло. Върху него следващата кора, после масло и така докато разточите всички. Върху последната не слагате масло. Внимавайте да няма много масло близо до краищата, защото ще ви излезе при точенето и ще ви развали кората.
Разточвате всичко това на една голяма кръгла кора с дебелина около 7-8 мм. Когато е готова я разрязвате на 2, после на 4, после на 8, 16 - като пица. Колкото ви позволява кората. В края на всяко парче слагате шоколад, сирене или сладко и навивате отвън към средата.
Нареждате си кроасаните в тавичка, като оставете разстояние поне 2 пръста от кифла до кифла, защото бухват много. Оставете ги да втасат около 30 мин. в топло помещение. След което ги изпечете в загрята на 180 градуса фурна.
Да ви е сладко!
Коментари
Веднага ще се аргументирам, защо съм написала такъв коментар за тези " Виенски кроасани". За съжаление отговора ти към мен вероятно е изтрит от теб и не мога добре да те цитирам, но прочети защо давам разяснение към рецептата ти. Първо да кажа, че тя не е лоша, но няма нищо общо със заглавието ѝ.
Ще дам и малка историческа справка за тези кроасани, който иска да чете. Жалко че няма скрит текст за да не "превзема" цялата страница, но аз съм човек, който много чете и знае и преди да направя някой даден сладкиш се интересувам от произхода му. Не винаги успявам, но се стремя да научавам нови неща, в случая съм ползвала сп. БАКХУС имам го и от там съм извадила историческата справка.
сп. БАКХУС автор Любомир Бояджиев 01.05.2006 г
"Един от символите на френската кухня е кроасанът. Но вкусната кифла се появява за първи път във Виена през 1683 г когато турските войски обсадили столицата на империята. Хлебарите в града работили през нощта и трябвало да замесят с последното брашно хляб за гладуващото население. Турците решили за проникнат незабелязано през тунел, минаващ под града, но хлебарите ги чули и предотвратили нахлуването им. В чест на победата хлебарите започнали да правят кифли със символична форма на полумесец............т.н.
През 1770 г Мария-Антоанета, виенската принцеса съпруга на Луи ХV! пренася рогчето във Франция, където започват да наричат рогчето croissant думата за полумесец. Едва тогава започва истинската история на кроасана, който се превръща от символиките на френската автентичност..
В края на Х1Х век и началото на ХХ век френските хлебари преоткриват кроасана и заместват използваното дотогава тесто с многолистно.
Основни указания за това как НЕ трябва да изглежда един добър кроасан.
- мазен, което означава че е използвано масло с лошо качество.
- жълтеникав цвят също издава използването на лошо масло или есенция с аромат на ванилия.
- белезникав цвят е признак на недобро изпичане.
- прекалено сладкият кроасан показва, че е добавена повече захар от необходимото и това се прави за да се прикрие лошото качество на останалите съставки.
- не трябва да е плосък, без релеф, клисав, нито да се разрошва лесно.
Трябва да ухае на хубаво масло, да е закръглен и да има хубава златиста коричка и двата края трябва да могат да се разтегнат и да се появи пухкава блестяща почти среда.
...........
Не веднъж и дваж съм опитвала рецептите, изгледала съм френските видеоклипове точно как се правят. В началото изобщо нищо не можех да направя и хвърлях тестата. Не е лесно докато не разбрах къде ми е грешката. Сега мога да кажа спокойно, че ги правя почти безпогрешно. Да, както казва Сия че е трудоемко, но пък е удоволствие.
Това е от мен.