Начин на приготвяне
Фурна - 200 градуса.
Плоска тава, покрита с хартия за печене.
Работи се с миксер, но може тестото да се измеси и на ръка.
В купата на миксера се изсипва маята и захарта, добавя се и хладката вода. Оставя се да шупне за около 10-15 мин.
Брашната и солта се разбъркват и се добавят на две-три порции към маята в купата на миксера.
Замесва се тесто на слаба степен и се налива зехтинът на струйка. Омесва се гладко тесто, ако е необходимо, може да се добавят 1 до 3 с.л. вода или докато се отдели от стените на купата. Изважда се и се поставя в леко намаслена купа със зехтин да втаса за около 1 час.
Още в началото на загряването на фурната се поставя празна метална купа на дъното ѝ, за да се сгорещи, а при поставянето на гевреците се налива вода, за да се създаде влага от парата.
В плоска чиния се изсипва сусамът.
В топлата вода се разтваря медът.
Втасалото тесто се дели на 10 равни части, около 100 г всяко парче тесто, и всяко се разточва с ръце на фитил около 30 - 35 см. Ако тестото случайно лепи по плота, не би трябвало да лепи, то се намазва леко със зехтин, не се добавя повече брашно от указаното по рецепта.
Оформя се въженце, което се залепя в края. Може и да се усукват, по избор е.
Всяко геврече се потопява в медената вода, а след това в чинията със сусам, овалват се. Подреждат се в тавата.
Пече се на 200 градуса за около 15-20 мин, а тези, които са пресукани - за малко повече.
Поднасят се с плодове, зехтин, сладко - по избор е.
Източник: Dimitra`s Cooking
Солунските гевречета (Koulouria Thesalonikis) са една от най-разпространени улични закуски. Почти няма човек, който да се е разходил до Солун и да не си е купил от тези разкошни малки евтини гевреци. Въпреки че е залял Солун, той е разпространен навсякъде из Гърция. Може да се приготви само от бяло брашно, смес от два вида - бяло и черно, пълнозърнесто, със сусам или без, с тахан или др.
Рецептата е лесна - от брашно, вода, мая, малко захар и малко мед и може да се похапва по всяко време, докато се разхождаме из улиците на Солун. Много от гърците го купуват за обяд и го съчетават с плод, малко зехтин с балсамико или парче сирене. Единствената тайната на това вкусно геврече е в качественият сусам.
Класическият геврек е започнал да се прави в Солун от гръцките бежанци от Мала Азия през 1923 г. Те донесли със себе си гевреците и в началото ги предлагали в големи тави, които разнасяли на главите си.
Гевречето не е регистрирано, но основно се свързва със Солун, защото историята му започва още от времето на Византийската империя.
Традицията му за приготвяне е и до днес, тя е почти непроменена, предлага се също и в Турция, под името Солунски геврек. Гевреци могат да се видят както по централните улици в Солун, така и по плажа - било в кошници или зад стъклени витрини.
Гевречето се работи бързо, не е трудоемко, ползвала съм два вида брашна. Късовете тесто са по 100 г всяко, но за да се получат още по-хрупкави, може да са с по-малко тесто от 100 г всяко, за да се получат още по-тънки, като се увеличи и бройката на гевреците.
Коментари