Начин на приготвяне
Приготвянето на домашната наденица е не само изгубена традиция, но и въпрос на въображение и вкус към съставките, характерни в различните региони на страната. Количеството и видът на месото, неговата текстура, състава на подправките, процента течност и мазнина, балансът между всички компоненти – предпочитания за всекиму според вкуса.
Но технологията за приготвяме на наденица в домашни условия е една и съща - самата кайма трябва да се меси продължително време, за да се получи емулсия от компонентите – мазнина, течност, белтъчини, подправки.
Това са важни правила, за да получим една добре изпечена и сочна наденица със здрава структура.
Всички упоменати подправки смесвам с виното. То поема от ароматите и те се разпределят равномерно.
Ако свинските черва са осолени и изсушени, ги потапяме за час в хладка вода.
Месото се нарязва на късове с големина, подходяща за улея на машинката за мелене.
Сланината нарязваме на малки късове и я смесваме в подходящ съд с двата вида месо.
Към късовете протеин прибавяме червеното вино, поело дъхавите подправки. Така те се разпределят равномерно по-лесно, отколкото прибавени към смляната кайма.
Покриваме съда със стреч фолио и го поставяме в студено помещение за 24 часа.
На следващия ден го разбъркваме още веднъж, преди да го приготвим на кайма.
За смилането на телешката наденица използваме първо едрата решетка на машината. Моята е електрическа и процесът е по-лесен и бърз.
Следва по-трудната част, а именно продължителното месене на сместа. Връщаме отново каймата, като втория път смиламе сместа на по-ситната решетка. В края на улея поставяме внимателно свинското черво, като внимаваме да не нарушим целостта му. Внимателно пълним червото, като го привързваме през приблизително 20 см със здрав памучен конец.
През студените зимни дни наденицата се превръща в телешки суджук, който съхне, окачен във вид на подкова.
След около 7-8 дни подковите се поставят върху дъска и се надупчват на няколко места с игла.
С помощта на точилка се разточват през няколко дни, за да придобият характерната форма.
Тъй като времето вече не е подходящо за съхнене, моята сурова наденица се опакова грижливо в торбички на определени порции и се съхранява във фризер. Подходяща е за сурова консумация, изпечена върху скара или на грил тиган, цвърчаща и сочна.
Гарнираме я със зеленчуци, салата или туршийка - според сезона. Задължително я преглъщаме с чаша изстудено червено вино.
Важно: Характерно при изпичането на домашната телешка наденица е месото да придобие сив оттенък. Това е сигурният признак, че месото е натурално. Единственият начин за това е, да си я приготвим у дома. Тогава ще сме сигурни какво сервираме на семейството си и ще знаем какво съдържа тази неустоимо вкусна печена порция.
В купешките наденици се прибавят нитритни соли, които се свързват с хемоглобина, както и фосфати, соя и други компонентни, които предотвратяват свиването му, като се свързват с протеините.
